Съвременната история на танца описва Айседора Дънкан като емблематична фигура на свободата. Това е не само защото тя отказва да следва академично танцово образование, а защото има смелостта да нарушава танцовите традиции и социалните норми със своите естетически предложения.

Тя конструирала мисълта си, като изучавала други художествени езици или идеологически области (като поезия, скулптура, музика и философия). По нейни думи: „Моите учители по танци са Дж. Дж. Русо, Уолт Уитман и Ницше“.

За Айседора Дънкан танцът е израз на личния й живот. Тя имала склонност към природата, което я карало да създава танци около сродни обекти като вълните, облаците, вятъра и дърветата.

Нарушавайки танцовите норми, Дънкан проследила танца до корените му като свещено изкуство. Изхождайки от тук, тя разработва нейния стил на свободни и естествени движения, вдъхновен от класическите гръцки изкуства, народни танци, социални танци, природа и природни сили, както и подход към новия американски атлетизъм, който включва прескачане, бягане, скачане, скачане и хвърляне.

Нейният творчески похват се отличавал с използването на класическата музика като източник на вдъхновение, от което тя превеждала своите емоции. Европа получила своята харизматична личност с прозрачна туника, бос крак и дори скандали, като ново лирическо послание.

За съвременната история на танца тя поставя началото на друг вид танц, който бил следствие от вътрешното движение на танцьора. В същото време, Айседора Дънкан носи нов дух на освобождение от условностите и идея за танца, като израз на божествеността във всяко човешко същество.

Нейният принос не се разглежда толкова много от гледна точка на танцова техника, а най-вече заради това, което работата й означава за културния процес на отваряне на умовете. Въпреки това, от художествената гледна точка тя действа според някои от разглежданите „принципи на съвременния танц“ като изобретяване на жестов език и приспособяване на движението към артистичния проект.

Но както споменах по-горе, тя се помни главно поради нейния тласък към освобождаването на конвенционалните норми, които ограничават тялото (и особено женското тяло) като общ факт в обществото. Въпреки, че се посвещава на преподаването и основава множество училища в Европа, тя не оставя значителни наследници.