За балета

Балетът в епохата на Люли и Молиер

Балетът в епохата на Люли и Молиер се усъвършенствал. Установени били 5-те позиции на краката и принципа en dehors. Била изработена и система за записване на танца. Открит бил пътя към драматизацията на балета.

Жан Батист Люли 1632 – 1687. Той е роден във Флоренция. През 1646 г. пристига във Париж като слуга в свитата на херцог Дьо Гис. Виртуозен цигулар и надарен танцьор пантомимист той успява да се издигне от прислужник в кухнята до пръв композитор на своето време. Като танцьор дебютира в балета „Нощ”, след което става постоянен участник в придворните увеселения най-често като комичен персонаж. Безспорно в началото на кариерата си изпитва влечение от традициите на италианската комедия дел арте (Commedia dell’arte), но постепенно попива педантичността на френската музика с нейната елегантност и патетична живост. Владеейки професионално танца, Люли наложил върху него музикалната форма на арията, която позволила развитието на виртуозност. Смяната на спокойни и живи темпа, гъвкавостта на мелодичния рисунък се отразили върху способите и техниката на танца. За съчиняването на такива танци бил нужен високо талантлив балетмайстор и Люли го намерил в лицето на Пиер Бушан (1636 – 1705). Бушан бил син и внук на цигулари и съединявал в себе си способността на музикант с таланта на танцьор и хореограф. Дебютирал на 12 годишна възраст в дворцовите спектакли и по-късно става учител по танци на Луи XIV. Като изпълнител се отличавал с добре развита техника в областта на скоковете и въртенията, а като балетмайстор допринесъл за усъвършенстването на танцувалната техника издигаща Франция на I-во място в Европа.

През 1661 г. в Париж била открита Френската академия по танц оглавена от Люли, в която работели 13 от най-изявените балетни педагози начело с Бушан. Причина за нейното създаване било славолюбието на краля, който искал френския балет да е на I-во място в света и сам имал пристрастие към танцовите изяви. От друга страна той искал да превърне академията по танц в крепост на абсолютизма, която да се противопостави на известните демократични тенденции съдържащи се на сцените и площадните театри. Преподавателите от академията били длъжни да се събират един път месечно да беседват и да се грижат за усъвършенстването на танца. Установени били 5-те позиции на краката и принципа en dehors. Била изработена и система за записване на танца. През 1660 г. Люли се срещнал с Молиер.

Жан Батист Поклен – Молиер 1622 – 1673. Той бил син на кралски тапицер, но по призвание бил човек на театъра. Въпреки нежеланието на баща му, който искал синът му да се занимава с юридически науки, Жан Батист се отдал изцяло на театъра. За да не позори фамилията на баща си той взима театралния псевдоним Молиер. Странстванията на Молиер го отвеждат в провинцията и там той се запознава с демократичните тенденции в изкуството. Център на културния живот през XVII в. бил Париж и ето защо към него се стремял и Молиер. След като неговата трупа попада под покровителството на краля на Молиер му се наложило да се съобразява с дворцовия вкус и да се обърне към най-аристократичните от всички изкуства – балета. Неговата намеса довела до проникването на съвременно съдържание в жанра и до по-голяма живост на характерите.

Първата му постановка била „Досадниците” през 1661 г. показана на празненство в парка сред естествения декор на статуи и бликащи фонтани. В прологът от една раковина излизала нимфа, която четяла стихове, после тя съживявала статуите и това давало повод за танци на различни герои. Самото действие било посветено на съвременността. Още в първата си творба, Молиер искал да съедини комедията и балета в едно цяло и да ги свърже сюжетно. Тази идея открила пътя на балета към драматизацията на танца. Само по силата на традициите пантомимата и танца не въплъщавали действието, а допълнително го илюстрирали.

Съавтор с Люли, Молиер става през 1664 г. в „Брак по неволя”. Той бил изпълнен с толкова танцувални епизоди, че съвременниците му го окачествили като балет. Връх в тяхното сътрудничество бил спектакълът „Буржоата благородник” – 1670 г., който дал началото на нов жанр – комедийния балет. Самият Молиер изпълнявал ролята на мосю Жорден, а Люли – ролята на мюфтията. В този балет Молиер се надсмивал над буржоазията, която искала да купи старата превзета аристократична култура. Индиректно той се надсмивал и над аристократичните маниери.

Комедийните балети на Молиер и Люли, с тяхната битова пантомима подготвили не балетната комедия като жанр, а комичната сатира. „Буржоата благородник” поставил предел на тяхното сътрудничество, защото Молиер бил привлечен от опасната сатира, а Люли се устремил към сериозната лирика. Последната им творческа среща била през 1671 г., когато Луи XIV им поръчва балет – трагедия, в който като сюжет е избран мита за Психея. Голяма част от стиховете принадлежали на Пиер Корней. Спектакълът обаче бил по-скоро опера. Един месец след това била основана Френската кралска музикална академия, която положила основите на националния оперен театър.

POST YOUR COMMENTS

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Абонирайте се за нашия бюлетин

Снимки Във Flickr

    Свържете се с Нас

    Свържете се

    Email: zabaleta@zabaleta.bg

    Phone: 0888 777 666

    Address: София, Център 1000