Балетът в епохата на Люли и Молиер се усъвършенствал. Установени били 5-те позиции на краката и принципа en dehors. Била изработена и система за записване на танца. Открит бил пътя към драматизацията на балета.

Жан Батист Люли 1632 – 1687. Той е роден във Флоренция. През 1646 г. пристига във Париж като слуга в свитата на херцог Дьо Гис. Виртуозен цигулар и надарен танцьор пантомимист той успява да се издигне от прислужник в кухнята до пръв композитор на своето време. Като танцьор дебютира в балета „Нощ”, след което става постоянен участник в придворните увеселения най-често като комичен персонаж. Безспорно в началото на кариерата си изпитва влечение от традициите на италианската комедия дел арте (Commedia dell’arte), но постепенно попива педантичността на френската музика с нейната елегантност и патетична живост. Владеейки професионално танца, Люли наложил върху него музикалната форма на арията, която позволила развитието на виртуозност. Смяната на спокойни и живи темпа, гъвкавостта на мелодичния рисунък се отразили върху способите и техниката на танца. За съчиняването на такива танци бил нужен високо талантлив балетмайстор и Люли го намерил в лицето на Пиер Бушан (1636 – 1705). Бушан бил син и внук на цигулари и съединявал в себе си способността на музикант с таланта на танцьор и хореограф. Дебютирал на 12 годишна възраст в дворцовите спектакли и по-късно става учител по танци на Луи XIV. Като изпълнител се отличавал с добре развита техника в областта на скоковете и въртенията, а като балетмайстор допринесъл за усъвършенстването на танцувалната техника издигаща Франция на I-во място в Европа.

През 1661 г. в Париж била открита Френската академия по танц оглавена от Люли, в която работели 13 от най-изявените балетни педагози начело с Бушан. Причина за нейното създаване било славолюбието на краля, който искал френския балет да е на I-во място в света и сам имал пристрастие към танцовите изяви. От друга страна той искал да превърне академията по танц в крепост на абсолютизма, която да се противопостави на известните демократични тенденции съдържащи се на сцените и площадните театри. Преподавателите от академията били длъжни да се събират един път месечно да беседват и да се грижат за усъвършенстването на танца. Установени били 5-те позиции на краката и принципа en dehors. Била изработена и система за записване на танца. През 1660 г. Люли се срещнал с Молиер.

Жан Батист Поклен – Молиер 1622 – 1673. Той бил син на кралски тапицер, но по призвание бил човек на театъра. Въпреки нежеланието на баща му, който искал синът му да се занимава с юридически науки, Жан Батист се отдал изцяло на театъра. За да не позори фамилията на баща си той взима театралния псевдоним Молиер. Странстванията на Молиер го отвеждат в провинцията и там той се запознава с демократичните тенденции в изкуството. Център на културния живот през XVII в. бил Париж и ето защо към него се стремял и Молиер. След като неговата трупа попада под покровителството на краля на Молиер му се наложило да се съобразява с дворцовия вкус и да се обърне към най-аристократичните от всички изкуства – балета. Неговата намеса довела до проникването на съвременно съдържание в жанра и до по-голяма живост на характерите.

Първата му постановка била „Досадниците” през 1661 г. показана на празненство в парка сред естествения декор на статуи и бликащи фонтани. В прологът от една раковина излизала нимфа, която четяла стихове, после тя съживявала статуите и това давало повод за танци на различни герои. Самото действие било посветено на съвременността. Още в първата си творба, Молиер искал да съедини комедията и балета в едно цяло и да ги свърже сюжетно. Тази идея открила пътя на балета към драматизацията на танца. Само по силата на традициите пантомимата и танца не въплъщавали действието, а допълнително го илюстрирали.

Съавтор с Люли, Молиер става през 1664 г. в „Брак по неволя”. Той бил изпълнен с толкова танцувални епизоди, че съвременниците му го окачествили като балет. Връх в тяхното сътрудничество бил спектакълът „Буржоата благородник” – 1670 г., който дал началото на нов жанр – комедийния балет. Самият Молиер изпълнявал ролята на мосю Жорден, а Люли – ролята на мюфтията. В този балет Молиер се надсмивал над буржоазията, която искала да купи старата превзета аристократична култура. Индиректно той се надсмивал и над аристократичните маниери.

Комедийните балети на Молиер и Люли, с тяхната битова пантомима подготвили не балетната комедия като жанр, а комичната сатира. „Буржоата благородник” поставил предел на тяхното сътрудничество, защото Молиер бил привлечен от опасната сатира, а Люли се устремил към сериозната лирика. Последната им творческа среща била през 1671 г., когато Луи XIV им поръчва балет – трагедия, в който като сюжет е избран мита за Психея. Голяма част от стиховете принадлежали на Пиер Корней. Спектакълът обаче бил по-скоро опера. Един месец след това била основана Френската кралска музикална академия, която положила основите на националния оперен театър.