Балетът в края на XVII век бил пряко свързан с управлението на френския крал Луи XIV. 

Балетът в края на XVII век представлявал непрекъсната верига от балове, пирове, концерти и други развлечения, които съпътствали краля дори по време на бойни преходи. Постепенно балетите с излизания променили тематиката си. Комедийните танци изчезнали и на мода дошли помпозните спектакли, в които митологичните герои чрез множество излизания имали за цел да величаят краля като главно действащо лице.

Бофунадата се съхранила в спектаклите на Молиер. За това ново направление допринесла Италианската опера, покровителствана от кардинал Мазарини, който управлявал Франция до пълнолетието на Луи XIV. Той разбирал могъщата роля на театъра и музиката, и искал да се възползва от тях като средство за пропаганда. Той поканил от Италия художника Джакомо Торели и хореографа Балди.

Така през 1653 г. в Париж бил показан балета „Нощ”. Той се състоял от 4 части и бил разкошно декориран от Торели. Всяко излизане се разгръщало в нов декор с много ефекти. Текст към спектакъла написал Исак дьо Бенсерад, а музиката Жан дьо Камберфор. Балетът продължавал 12 часа.

Първа част: 18 – 21 часа.

Нощта пристига на сцената в колесница теглена от сови. В тяхната компания били и 12-те часа. Те пеели, че нощта прогонва слънцето и царува на всякъде. Следвали излизания на – часове, пастири, пастирки, овце и др.

Втора част: 21 – 24 часа.

В контраст с първата част, тя засягала високи теми. Печал и Старост танцували обозначавайки безпорядъка, който цари през нощта.

Трета част: 24 – 03 часа.

Влюбената Луна се спускала. Следвали излизания на вещици яхнали метли, джуджета изпълзявали от раковини. Това било тържество на нечистите сили.

Четвърта част: 03 – 06 часа.

Възпявало се раждането на новото чудо – Луи XIV, който се появявал в ролята на Слънцето и прогонвал всички тъмни сили. Така той съхранил до края на живота си името – краля Слънце. Луи XIV бил голям балетоман и участвал в придворните спектакли като образ символизиращ светлината. Балетът „Нощ” възпявал Френската държава като рисувал картини от ежедневието, показвал богатствата на държавата и пищността на френската аристокрация. В него в „полутон” се намеквало за политическите интриги и интимности на дворцовия живот.