През XVII век художествената култура на Франция достига своя разцвет. Абсолютната кралска власт успява да подчини недоволните феодали. Като главен стил на епохата се възцарява класицизма. В драматичния театър се появяват фигурите на Корней и Расим. Балетът през XVII век все още съществува като част от операта, обединяващ в себе си драматичния диалог, музика, живопис и архитектура. Структурата на балетните зрелища безспорно била ориентирана към парадния вкус на придворната култура. В началото на XVII в. балетът бил неизменна част от придворните увеселения. Самите те не били така разточителни като комедийния балет на кралицата.

Балетът в началото на XVII век – Балети-Маскаради

Балетите–маскаради се появили в началото на XVII в. и в периода 1589-1610 г. имало над 800 такива. Те дошли на мода по времето на Анри IV и отразили относителната демократичност на неговата политика. Балетите-Маскаради имали еднаква схема. Най-напред излизали музикантите, следвали танци на маскирани изпълнители и след това Grand балета следван от бал, на който се танцували светските танци.

В Grand балета участвали само знатните изпълнители. Те носели на лицата си златни или черни маски като кралят се отличавал от останалите единствено по панделката на ръкава. Структурата на този Grand балет съдържа принципа на еднотипния по-късно кордебалет с фигурата на солиста в центъра. Изпълнителите били обути във високи и тесни до коленете ботуши, мъжете носели поли подобни на кринолина до колената и на главите си перуки с разнообразни украшения. Жените били облечени в пищно надиплени рокли повдигнати от кринолин. Изпълнителите се движели по предварително начертани по пода линии, които плавно се преливали. Това бил сериозния и благороден танц.

Същественото в тези балети-маскаради било присъствието на комичния танц, който носел в себе си традицията на средновековната гротеска. Изпълнителите били актьори професионалисти, които не били допускани в Grand балета. В тяхното майсторство се преливало наследството на френските жонгльори и мимове, но най-вече се чувства влиянието на италианската Komedia del arte – това е народно зрелище на пътуващи артисти, в която пантомимата, танца, песента и диалогът се сливат. Представяните в нея образи винаги били едни и същи, но се пресъздавали чрез импровизация. Актьорите играели с маски и най-често те били – Арлекин, Колумбина, Скарамуш и др. За това този театър се наричал още Комедия на маските. В изпълнението на актьорите се преплитали акробатичните номера, пантомимата и фолклорните танци.

Маскарадът на Сен Жарменския Панаир

Маскарадът на Сен Жарменския Панаир се състоя през 1606г. В прологът едно момче обявявало за пристигането на Панаира. Той е изобразен като огромно сламено чучело облечено и украсено с огледала, ленти, гребенчета и други евтини стоки характерни за панаирите. Изпод полата на Панаира излизали 4-ма астролога с компаси и сфери. След изпълнение на танц, астролозите поднасяли на зрителите календар. След тях 4-ма художника показвали чрез жестове как рисуват, 4-ма лекари танцувайки раздавали шишенца с парфюм, а 4-ма малки крадци изобразявали зъбобол и молели лекарите за помощ като едновременно с това опразвали джобовете им. След това била сериозната част. Меркурий произнасял стихове за вятърничевата и постоянната любов. Следвал танц на вятърничевата любов съпроводена от 8 кавалера с лъкове и стрели. При новата мелодия, която започвала в цигулките се появявала постоянната любов също със своя въоръжена свита. Grand балета изобразявал сражение между тези два отряда като на финала постоянната любов побеждавала.

Балетът в началото на XVII век – Мелодраматичният балет

Един от сериозните балети бил мелодраматичния балет и той се утвърдил на Френската придворна сцена през 1610 г. Той имал кратък живот, но оказал влияние върху съдбата на балетния театър. Той продължавал традицията на Божоайо, но в него поезията била заменена с арии. Модата на ариите във Франция била донесена от италианския поет Отавио Ринучини и композитора Джулио Качини.

Балетът „Алсина”

В Лувъра бил поставен балетът „Алсина”, който възродил драматичното зрелище в стила на „Цирцея”. В „Алсина” тържествували контрастите. Комедийните епизоди предшествали фантастичните сцени. Преодоляването на вълшебното проклятие ставало благодарение намесата на човекът герой – краля. В омагьосаната гора властвала вълшебницата Алсина. След гротескови танци тя излизала в пролога свирейки на лютня. Една нимфа и носела шлейфа, а други десет идвали след тях свирейки на различни инструменти и танцувайки благородни, и нежни танци. Стигайки до кралския трон Алсина запявала, а нимфите и пригласяли. Тя разказвала как превърнала няколко рицари в безобразни чудовища. Тя ги извиквала от вълшебната гора след, което се оттегляла със свитата си. След техните танци отново се появявала Алсина и тя в ария пояснявала, че благодарение намесата на най-великия от всички крале. Откривал се омагьосан замък пред, който стояли 12 рицари превърнати в статуи. Те оживявали и скачали в залата. Дворецът бил обхванат от пламъци. Чували се жалните песни на спътниците на Алсина, а освободените рицари изпълнявали заключителния Grand балет.

Балетът „Освобождението на Рено”

През 1617 г. бил показан балетът „Освобождението на Рено”. Главен интерес представлявала рицарската тематика. Сценария съчинил поета Жил Дюран по мотиви на „Освободения Йерусалим” от Торквато Тасо. Оформител на спектакъла бил архитекта Томазо Франчини, а музиката била написана от няколко композитора оглавени от Пиер Гедрон. Младият крал Луи XIII взел участие в някои от танцувалните епизоди. На финала кралят излизал в центъра на апотеоза. Преди началото на спектакъла хор изпълнявал увертюра за влюбените. Завесата падала и се появявал Рено, който си почивал на хълм охраняван от духове. Те изпълнявали дълъг танц в хода на, който отвеждали Рено в близката пещера. Под звуците на тръба се появявали двама танцьори рицари, които се опитвали да проникнат в пещерата. Декора се сменял и те се оказвали в омагьосаната градина на Армида с бликащ фонтан. Рицарите спирали фонтана с помощта на вълшебен жезъл и от него излизала гола нимфа (паж облечен в трико с телесен цвят). Тя пеела ария, в която умолявала рицарите да оставят на мира Армида и Рено. Непреклонните рицари я изгонвали. Тогава върху тях се нахвърляли 6 чудовища и след като отбивали атаката им, рицарите намирали Рено, лежащ на легло отрупано с цветя. Той обявявал в ария, че не завижда на боговете, защото любовта го е направила подобен на бог. Рицарите му показвали кристален щит, в който той се оглеждал и осъзнавал своя позор. Разкъсвал веригите, които го държали и напускал вълшебната градина. Армида намирала владенията си разрушени и изразявала своя гняв чрез ария. Нейната свита изпълнявала гротесков балет. След кратка пауза в залата влетявала колесница, в която стояли 16 рицари, войници на Рено и възпявали неговата доблест. Изпълнявал се химн след, който следвал апотеоз – в огромна зала заобиколен от придворните си седял крал Луи XIII. Този апотеоз славел могъществото на Франция в лицето на краля. Главната мисъл в този спектакъл била типична за епохата на абсолютизма – героят пренебрегва личното си щастие заради дълга.

В „Освобождаването на Рено” въпреки пъстротата на зрелището се набелязват бъдещите компоненти на академизма. Планът на действие показвал професионални знания за законите на сцената. Епизодите последователно произтичали един след друг и в смяната на сериозните и комедийните номера имало логическа връзка. Устройството на сцената било с много развита техника. Флорентинеца Франчини, живял във Франция в началото на XVII в. усъвършенствал техниката на сцената и заемал длъжността – кралски интендант на водите и фонтаните. За смяна на декорите имало много приспособления – издигали се замъци, бликали фонтани, спускали се колесници с фантастични герои.

Балетът в началото на XVII век – Балети с излизания

През 1620 г. на мода дошли балетите с излизания (антре). В тях дворяни и професионални актьори участвали заедно, като дворяните изпълнявали главните роли. Балетите с излизания са спектакли състоящи се от редувания на вокални и танцови номера, които сюжетно не били свързани помежду си. Всяко отделно действие имало собствена тема, в която имало няколко излизания на танцьор или група танцьори, които представяли някои от аспектите на разработваната тема. Танците били елегантни и представителни. Изпълнителите били облечени в ексцентрични, но свързани с темата костюми. Музиката се изпълнявала от цигулков оркестър.