Балетът и епохата на Просвещението са тясно свързани с характерната за XVIII в. идейната подготовка на буржоазната революция. Критиката не отминава и балета като част от културата на феодализма. Този период в историята е известен като епоха на Просвещението. Разумът, просветата и знанията се обединяват, за да освободят съзнанието на хората от абсолютизма. Просветителите–енциклопедисти критикували френският театър и искали неговото преустройство. Те критикували и целия обществен, и културен живот с неговите естетични норми. Те били дълбоко убедени във възпитателната роля на театъра и литературата. Възгледите им за реформи не отминавали и танцовото изкуство, като част от пищния дворцов спектакъл.

Жан Жак Русо

На чело с Жан Жак Русо просветителите обявили война срещу придворно-аристократичния балет. Русо:”Способът да бъде въведен балета на сцената е много прост. Ако господарят е весел всички вземат участие в неговото благоразположение и танцуват, ако е печален искат да го развеселят и пак танцуват. Съществуват много поводи за танц: жриците танцуват, войниците, боговете, дяволите, танцува се и по повод на смърт.”

Дени Дидро

Подобно било мнението и на Дени Дидро, автор на енциклопедия: „За да се приобщи балета към прогресивните изкуства е необходимо той да се отдели и тясно да се свърже с пантомимата и драматичното действие. По този начин танца ще придобие форма на истинска поема.” Дидро говорел за създаване на балетен театър със самостоятелни спектакли и смятал, че оперите-балети не могат да разкрият същите

вълнуващи теми като драматичните пиеси. Балетът според него трябвало да бъде поставен самостоятелно и той можело да има сюжет разпределен по действия и сцени. „Когато четем програмата на разните опери намираме чудно множество от празненства, но при изпълнението им на сцената настъпва най-печално еднообразие. Всичко се свежда до това да се танцува заради самия танц. Балетите се състоят от 2 линии балерини и балетисти разположени срещуположно, след това те се разминават и образуват фигури без всякакъв смисъл. Единствената разлика между празненствата е, че шивачите обличат балета веднъж в бяло, друг път в зелено, жълто или червено.” С критиката, която те отправили помогнали за настъпилите промени в балета. За обособяването на балета като самостоятелен жанр заслуга имат и редица талантливи творци от тази епоха.