За балета

Балетът и Романтизма

Балетът и Романтизма пресъздават конфликта между мечтата и действителността. На балетната сцена оживяват нереални същества, чието съприкосновение със земния живот носи гибел.

 Романтизма е идейно-художествено направление в изкуството, което се развило в държавите от западна Европа и северна Америка, в края на XVIII и първата половина на XIX в. Той е сложно явление и неговите стилови черти имат различни особености в зависимост от обществено-политическото развитие на държавата, от нейната история и художествени традиции. Решаваща роля за появата на романтизма изиграла Френската Буржоазна Революция.

Характерни черти на Романтизма са:

  1. Синтез на изкуствата.
  2. Песимизъм, който се ражда в епохата на мрачната реакция.

         Джордж Байрон създава образа на самотния човек, който не може да си намери място в действителността и жадува за смъртта. Романтиците смятат, че истинското познаване на действителността е възможно да бъде постигнато само чрез изкуството и това може да осъществи художествения творец чрез своята гениална интуиция.

         Основна тема на Романтичното изкуство става разривът между човека и действителността. Обикновено романтичния герой е байроновски тип. Той е бунтар, но неговият бунт е безсилен.

         Друга тема на Романтизма става бягството от действителността. То обикновено е в мина-лото, което започва да се идеализира или бягство от родината в екзотични страни, или уединение в кръга на духовните видения и фантастичните образи на мечтите.

         Романтизма оказва голямо влияние върху балетното изкуство. От този период е и балетната класика. След идването на Романтизма в балетното изкуство настъпват много промени. Откроява се съвършено новата тематика. Олимп и гръцките богове са изоставени и сцената се изпълва с вилиси, силфиди и русалки, а земните персонажи са весели, млади хора от плът и кръв. Сюжетът в романтичните произведения следва определени линии. Винаги има три главни действащи лица – главния герой, главната героиня и злия дух, който ги разделя. Промяната в тематиката довела от своя страна и до промяна в декоратното и костюмното решение на спектакъла. На мястото на бляскавите пейзажи от Гърция и Рим, залети от слънчева светлина дошла меката светлина на Луната, планинските потоци и езера. Преобладаващия цвят бил белия и от там дошло и определението за романтичния балет – бял балет. Костюмът на балерината бил бял и той я правил лека, въздушна и безплътна. Тази представа за лекота довела до появата на палцовата техника. Има спор относно, коя балерина за първи път се издигнала на палци, но се счита, че това е Мария Тальони. Тази необходимост произлиза от самата същност на романтичния балет и станала пред-поставка за появата на балетните пантофки с укрепен връх. Романтизма издига на преден план ролята на балерината. Балетния артист, който бил водещ до този момент се превърнал само в партньор. Символ на романтичния балет е образа на въздушното приказно създание Силфида, облечена в светла туника, крилца на гърба и венче на главата. Характерно за романтичния балет е противопоставянето на мечтите с действителността, сблъсъкът с реалния живот. В романтичния спектакъл има и пантомима, но съдържанието на балета и чувствата на героите се разкриват с помощта на класическия танц. Той е основния език на балетния спектакъл. Кордебалета престанал да бъде декоративен елемент и се превърнал в активен, реагиращ участник в събитията.

         Първия романтичен балет е „Силфида”, музика на Шнайцхофер и сюжет на Адолф Нури. Премиерата се състояла през 1832 г. и хореограф бил Филип Тальони, италиански танцьор и балетмайстор, който работил във всички по-големи западно Европейски театри. Той станал педагог на дъщеря си, Мария Тальони, като уроците им продължавали по 4 часа на ден. По този начин той развил у нея невероятна сила, въздушност и баланс. Така, изпълнителските възможности на Мария Тальони станали предпоставка за създадения от него балет „Силфида”, а благодарение на този балет, Мария Тальони станала емблема на романтичния балет и легенда през вековете.

         Жул Перо /1810 – 1892 г./ е роден в семейство свързано с театъра. Неговия баща се занимавал с техниката на Лионската сцена. Първите си стъпки той прави още като дете на сцената на цирка изпълнявайки ролята на Полишинел, която била наситена с много скокове. Той взимал уроци при Огюст Вестрис, който усъвършенствал неговата техника на скокове, лекота и гъвкавост. През 1830 г., Жул Перо дебютира в Лондон, а след това и на сцената на Парижката опера. Неговите съвременници го сравнявали с Мария Тальони и го наричали нейн брат. Той партнирал на знаменитата балерина в балета „Зефир и Флора”, но тя не искала да дели славата си с него. Искала да е единствената звезда в спектакъла и затова отказала да танцува с него.

         През 1835 г., Жул Перо започва гастролите си в западна Европа като танцьор, а по-късно и като балет майстор. В Милано той среща младата балерина Карлота Гризи, която танцувала в детския кордебалет. Той видял нейния талант и станал неин педагог. От 1836 г., те започват да танцуват заедно в Лондон, Виена и Париж. Постепенно се оформило изпълнителското майсторство на Карлота Гризи. Мекотата и изяществото характерни за френската школа се съчетали с виртуозния блясък на италианската техника. Междувременно те сключили брак, а през 1841 г., той създал балета „Жизел” за нея. Премиерата привлякла вниманието на любителите на балета – художници, композитори, преса и др. Успехът бил голям и цял месец операта представяла само „Жизел”. Един от авторите бил Теофил Готие, заедно със Сен Жорж. Самата идея била взета от Хенрих Хайне. За успеха на балета допринесла и музиката на Адолф Адам. Шумен скандал се разиграл преди премиерата, което още повече усилило интереса към спектакъла.

POST YOUR COMMENTS

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Абонирайте се за нашия бюлетин

Снимки Във Flickr

    Свържете се с Нас

    Свържете се

    Email: zabaleta@zabaleta.bg

    Phone: 0888 777 666

    Address: София, Център 1000