Танцът е едно от най-древните изкуства, което има свои корени още в първобитното общество. Още преди да започне да говори, първобитния човек е общувал чрез жестове, някои от които постепенно се превърнали в танц.

Трудът е един от първите фактори за превръщането на натуралното човешко движение в танцувален жест. Той стои в основата на възникване на танца. Примитивните оръдия на труда и липсата на техника, определили колективния характер на трудовия процес. Този съвместен труд изградил ритмичния жест в първобитния човек.

Ритъмът е единствения музикален елемент в първобитното общество, който определя основата на танца. В танца естествените движения на човека били преобразявани художествено, получавали се нови форми, които имали ритмична стойност и емоционална изразителност.

Народното творчество също помогнало за възникване на танца, чрез разпространяване на най-любимите танцови форми. Ритмичните, пластически завършени движения на тялото, по-късно били придружени от музика и пеене. Трудовия процес влияел не само върху формата на танца, но и много често се явява негово съдържание. Много от първобитните танци наподобявали конкретно един или друг вид трудов процес.

Ловът давал на първобитния човек храна и дрехи, развивал в него смелост, находчивост и не случайно именно ловния танц е първия в живота на човека. В този танц той пресъздавал ловът на дивите животни. Първобитния човек не бил в състояние да си изясни явленията в природата, за това той им придавал свръх естествени сили, обожествявал ги, защото от природата зависело неговото благополучие. В чест на тези тайнствени сили, първобитните хора устройвали различни обреди, съставна част на които били танците.

Танцът на първобитния човек е танц заклинание, молба за щастие и плодородие. Първобитните хора танцували, за да предизвикат дъжд, танцът бил използван като молитва за успешен лов и военна победа.

Първобитния танц включвал в себе си следните компоненти – пантомима и елементи на подражание.

В първобитното общество, различаваме две основни ери – палеолит (матриархат) и неолит (патриархат).

През палеолита (матриархата), съзнанието на човека било първично и през този период човека открива огъня. Жената е пазителка на този огън. Огромно обществено значение имала жената-майка и не случайно по това време се появяват женските обредни танци, които дали голям принос за възникване на танца. При тяхното изпълнение всички части на тялото взимат участие, като се акцентира върху движенията на бедрата, гърдите и корема. През палеолита майката е символ на плодородието, тя била тази, която създава живот. Женски обредни танци са се запазили в наши дни в много от африканските племена.

През неолита (патриархата) се появяват мъжките обредни танци. В центъра на обществото е мъжът-войн. Тогава започва използването на сплави за приготвянето на стрели и копия. Мъжкият обреден танц представлявал двубой с тези оръжия.

Когато първобитния човек нямал храна той бил принуден да воюва с други племена. За някои от тях, войната станала основен поминък. Военният танц станал типичен за епохата и чрез него първобитния човек изразявал молбата си за военна победа. Военният танц имал масов характер и ритмичен акомпанимент.

Танците се разделят на два основни вида – имитиращи и не имитиращи. Като имитиращи танци се определят тези, които конкретно възпроизвеждат отделна ситуация с цел да се ускори нейната реализация. В този случай, танцьорът се е считал за обладан от духове. Не имитиращите танци представляват по-висок етап от развитието на танцовото изкуство и те са резултат на едно по-развито човешко съзнание. В този период човекът започва да си служи с абстрактни понятия. Между танцуващият първобитен човек и божеството се появява посредник – жрец, магьосник или шаман.

Танците се изпълнявали в кръг, в чийто център стоял този посредник или божествен предмет (тотем) и по този начин божествената сила, която се излъчвала от него равномерно се разпространявала върху танцуващите. Танците били изпълнявани в пълен екстаз.

Елементи на първобитния танц били – скокове, бягане, тропане с крака, ниски поклони към земята, издигане на ръцете към небето и слънцето като източник на светлина и живот. Първобитните танци имали конкретно изобразителен характер, а не чисто естетически стойности. Танцовото изкуство преминава през сложен еволюционен път. От примитивните прости видове пластика постепенно се раждат художествени танцови форми, които стават опорни точки при възникването на едно от най-сложните видове сценични изкуства – балетния спектакъл.

Всяка историческа епоха има своя специфична танцова култура, но при всички народи тя е свързана с живота и бита на хората.