Раждането на балета било предшествано от епоха на велики преобразувания в Западна Европа. Създавали се империи от нов тип, които се стремяли да завладеят нови земи и мощ, чрез колонизация на презокеански територии. Прегрупирането на силите довело до войни и междуособици, които оказали влияние върху духовния живот на хората. Под натискът на действителността се рушал идеалът за хармоничен свят. През епохата на Възраждането има разцвет на изобразителните изкуства. Появява се балетът.

Към края на XVI в., музиката триумфално излиза на преден план, което най-пълно се отразило на раждането на нов жанр, получил по-късно названието Опера. Тя била любима на публиката, а танцът независимо от това, че в спектаклите съществували и двата компонента, имал по-второстепенно значение. Този факт има съвсем основателно обяснение – големите композитори Хендел, Глуг, а по-късно Моцарт и Бетовен, рядко се обръщали към балета. Това положение продължило почти до края на XIX в. до появата на Чайковски.

В театралната музика съществувало разделение на сериозна музика – оперна и добавъчна (приложна) – балетна. В това време, в което вървял синкретичния спектакъл, музиката на балетните сцени се пишела от второстепенни композитори, често и от самите оркестранти. Наистина, сред пишещите за балет бил и Люли, но след като получил известност предпочел да създава опери, в които съхранил балета като епизод.

Появил се нов стил – Барок, в който героиката станала основна черта. Главният герой като правило оставал в антични дрехи на митологичните или екзотичните приказки. Той не бил чужд на бушуващите страсти и бил длъжен да извърши подвиг в борба с многото съблазни. И подвизите и съблазните се развивали предимно в театрална атмосфера, претрупана с пищни подробности. Балетът продължавал да бъде принадлежност към дворцовия вид и включвал в себе си декламация, и пеене. Постепенно се изменило съотношението между частите и на преден план излязла хореографията. Действието се осъществявало преди всичко чрез танц и ако операта била наречена драма чрез музика, то балетът можело да се нарече – драма чрез движение. Само една крачка деляла човечеството от раждането на балета. Като пълноценен спектакъл той възниква почти едновременно във Франция и Англия и изразил стиловите характеристики на тези две държави. Във Франция той веднага получил названието – Балет, а в Англия го наричали – Маска. И в двете страни безусловно се чувствало влиянието на Италия.

Към края на XV в., Франция представлявала могъща държава, в която кралската власт подчинила независимите феодали и църквата. Огромен бил интересът към новото изкуство и култура на Италия, която по това време била бойното поле на Европа. Франция широко разтворила вратите си пред италианските дейци на изкуството, в това число и на хореографите учители по танци. Италианските танц-майстори донесли във Франция готова школа. Френските ученици усвоявали развитата техника и постановъчни методи, внасяйки в чуждоземната наука особеностите на своя национален характер. Качества като елегантност и яснота били присъщи на френската поезия и музика. Те станали свойствени и на балета. Хореографите придобили вкус към ясните линии и изчистени композиции. Ако при италианците предаването на душевни чувства чрез движения можело да се изрази и чрез импровизация, то при французите всичко било строго премерено и това се отразило на развитието на масовия фигурален танц. В него синхронизираните движения на участниците били с безупречна ритмичност, варирали фигурите на квадрата, колоната и кръста, които сменили обикновения хоровод. Обикновено с такива масови фигурални танци завършвали танцовите маскаради, което подобно на кода се закрепило в балетния репертоар и до наши дни.

Пръв пълноценен образец на този нов жанр бил “комедийния балет” на кралицата или “Цирцея”. През 1581г. той бил показан в Бургундския дворец в Париж. Стиховете били написани от поета Лашене, музиката от композитора Салмон и художествения декоратор от Жак Патрю. Главна героиня била вълшебницата Цирцея, любим образ на поети и художници от епохата на Барока. Този спектакъл струвал колосалната сума от 5 хиляди франка и довела хазната до пълно разорение. Костюмите били обсипани със скъпоценни камъни, вълшебната пръчица на Цирцея била от чисто злато, а участниците били от дворцовото общество. Хореограф бил италианеца Балтазарини Божоайо. Почти 1/4 от целия спектакъл принадлежал на танца. Разбирасе в сюжета са вмъквали хвалебствия към крал Анри III и неговата майка Екатерина Медичи. Този спектакъл продължил 5 часа от 21-03 часа. В либретото към спектакъла, Божоайо пише:”Балетът е съвременно изобретение отзвук от античността. Той представлява геометрично съчетание от няколко души танцуващи заедно под съпровода на музикални инструменти.” Този спектакъл е повратен момент в историята на балета. Появило се самото понятие балет, под което се разбирало сценично изкуство чието съдържание се разкрива, чрез танцово музикални образи.

Влиянието на този балет се отразило в Англия върху спектаклите наречени Маски. Маските водят началото си от самобитните английски зрелища и носят името си от преобличанията, и маскирането на участниците. Маската като зрелище дължи развитието си на английския драматург Бен Джонсън, който заедно с художника Иниго Джонс създал в двора на крал Джеймс I, синтетични зрелища подобни на Френските балети. Този нов жанр на дворцов театър утвърден от Бен Джонсън бил наречен Маска. Тя имала пасторален, алегоричен или любовно митологичен сюжет. Ползвали се същите постановъчни принципи, с които били създавани френските балети. Пищно костюмирани изпълнители – любители изпълнявали и тук главните роли. Бен Джонсън въвел и в тези зрелища комични битови сцени наречени – анти Маска. Тези гротескови персонажи били изпълнявани от актьори – професионалисти. Заедно с Маската в Англия процъфтявала и пантомимата. От нея се ползвал Шекспир в “Хамлет”, в сцена, в която актьорите пресъздават отравянето на краля.

За съжаление след английската буржоазна революция през 1642 г. по времето на Кромуел бил гласуван закон, в който всички артисти били обявени за мошеници и скитници. Трябвало да бъдат бити с камшици, а зрителите глобявани. Тази пуританска забрана спряла за известно време развитието на Английския театър.