Етруските и тяхната култура оказали голямо влияние върху развитието на свещените игри на Рим. В тяхната основа залегнали традиции от бита и вярванията на римляните. 

Римляните били земеделски народ и създали свои празници наречени – Сатурналии, в чест на бога на посевите Сатурн, които наподобявали гръцките Дионисиади. Сатурналиите били есенни празници, с които се отбелязвало събирането на реколтата. Освен тях, съществували и пролетни римски празници, наречени – Луперкампии, посветени на размножаването на стадата. Свещеният обред на тези празници бил взет от Етруските, чийто основен култ в религията бил култът към природата. По време на тези Луперкампии, овчарите които се грижили за стадата се изкачвали по хълмовете със съдове, в които горял огън.

Мъжките овчарски танци свързани с Луперкампиите, били изградени върху мъжествен и отчетлив ход. Тези танци са действали при създаването на група военни танци наречени – Салтации във формата на хоро. Първият танцьор солист, заставал в центъра на кръга и набелязвал основното движение, след което то се повтаряло от останалите млади и стари войни, които се въртели около щитовете си. След това те сблъсквали щитовете си, удряли с крак земята – два кратки и един продължителен удар.

Някои свещени танци на Етруските придобили светски характер и станали част от свещените игри на Рим. Такъв бил танцът с факли, който особено допаднал на младите патриции (аристократи) и се танцувал нощем с маски на лицата поради еротичния си характер. Разюзданият характер на тези нощни танци, дал повод на римския оратор Цицерон да отбележи в една своя реч, че човек, за да танцува трябва да е или пиян, или луд.