Танцът е неразделна част от културата на Индия. Танцовото изкуство в Индия е свързано с другите изкуства като – музика, пеене, поезия и театър. Танцът и пантомимата били тясно свързани в пластична драма.

Индусът разглеждал танцът като израз на вътрешния свят на човека. В индуската естетика има 8 типа устойчиви емоции като – любов, веселие, печал, гняв и др. Под влияние на устойчивите чувства възникнали неустойчиви – ревност, завист и др. По този начин се създавало определено настроение.

Танцовото изкуство в Индия използвало четири основни средствата за въздействие на актьора върху зрителя:

1. Действие, което е емоционално свързано със съдържанието на танца – мимика, дълбока въздишка, плач;
2. Пантомимно действие, разкриващо сюжета;
3. Грим и костюм;
4. При изпълнение на танц свързан с класическата индийска литература, редом с танцуващите имало един актьор, който рецитирал или четял съдържанието на творбата.

Системата на мимиките и жестовете разкриваща емоционалния свят на героите били описани в специални трактати. Така например са посочени – 13 вида движения на главата, 4 вида движения на веждите, 6 на носа и 36 начина на поглеждане.

Голямо значение за разкриване на танца и настроението на героите имали движенията на китките и пръстите. В системата на тези движени се съдържат около 200 елемента.

Танцът, част от танцовото изкуство в Индия, по маниер на изпълнение се дели на два вида.

1. Първият предполага бързо темпо, резки движения, напрегнат ритъм характеризиращ мъжкия танц.
2. Вторият се характеризира с бавни, по-плавни движения, при които изпълнителките почти не се откъсвали от пода. Той бил характерен за женския танц.

В системата на индийският танц съществуват 8 класически танцови школи. По принцип танцовото изкуство в Индия взимало сюжетите си от митологията, но по технически способи, състав на изпълнителите и съотношение между чисто танцови елементи и драма, съществуват различия в отделните школи.

В продължение на две хилядолетия в храмовете на щат Мадрас се изпълнявали танци, които принадлежат към най-старата школа наречена – Бахарт Натиам. По стенописи до нас са достигнали 108 основни пози от школата Bharata Natyam, включващи елементи на танц, музика и драма проникнати от едно единно настроение.

Втората школа се нарича Катхак. Тя придобива популярност през XVII в. Докато първата школа е преди всичко женски солов танц, то във втората школа има участие на мъже и жени, солистично и по двойки. Негова особеност е постепеното напрегнато нарастване на ритъма. Изпълнителите на Kathak имали право на импровизация.

Третата школа е Катхакали. Възниква под влиянието на народните танци в южна Индия, областа Керала и почти напълно се откъсва от религията, превръщайки се в масово зрелище. В школата Kathakali драмата преобладава над чистия танц. Това е типичен пример на сюжетно танцова драма. Изпълнителите били само мъже, които се обучавали в специални училища между 5 и 6 години.

И последната четвърта школа – Манипури. Това е най-младата школа, особено близка до традициите на масовия народен танц. Танцувало се в чест на бог Кришна, обезателно при пълнолуние. Школата Manipuri се отличава с естественост на движенията, скована в каноните на класическите индийски позиции.