Танцовото изкуство на древен Египет било свързано с неговата религия. Египтяните имали богиня-покровителка на танците – Хатор. Един от свещените празници в Египет бил посветен на бог Озирис. В основата на тези свещени игри изпълнявани на празника лежал мита за раждането, смъртта и възкресението.

Съдържанието на мита е следното:
Когато египтяните започнали да се занимават със земеделие, бог Озирис им помогнал да овладеят тайните на земята и да станат нейни господари. Той имал завистлив брат Сет, който тайно взел мярка за ковчег по Озирис, убил брат си, заковал го в този ковчег и го пуснал по водите на река Нил. Богинята на земята – Изида, която била жена на Озирис, оплакала мъжа си и след неговата смърт родила син – Хор. Когато пораснал той встъпил във война със Сет и го победил. Боговете направили Хор владетел в земята на живите, а Озирис господар в царството на мъртвите.

Египтяните считали, че бикът е свещено животно и вярвали, че в него се е въплътил духа на бог Озирис. Свещеният бик бил с бяло петно на челото и египтяните го наричали – Апис. По време на свещените игри, египтяните украсявали избраното животно и с песни и танци го отвеждали в долината на река Нил, при храма на бог Озирис. Шествието се откривало от танцуващи жени жрици. Пред самия храм, мъжете и жените свещенослужители, разигравали пантомима, която изобразявала мита за бог Озирис. След това свещеният бик, Апис, бил въвеждан в храма и поставян пред статуята на  Озирис. Отново жриците танцували около него обреден танц, изграден главно върху силни превъртания на корпуса и колената до пълна изнемога. След обредния танц, свещеното животно било удавяно в река Нил, след това балсамирано и тържествено
погребвано като по този начин, египтяните символично изобразявали смъртта на бог Озирис.

Към свещените танци отнасят и т.н. погребални танци. Те били танцувани от жените и робините на починалия господар. Танцуващите били облечени в дълги прозрачни дрехи и напоявали косите си с тежки парфюми. Танцът бил бавен и тържествен, танцуващите се движели по двойки, според огледалния принцип, и по този начин образували различни симетрични фигури. Погребалните танци били изградени профилно с полуанфас на раменете и били съсредоточени предимно в пластиката на ръцете. За тях били характерни сгънатите в лактите ръце с обърнати на горе длани като по този начин понякога едната ръка била поставена зад гърба с длан на долу.

Освен религиозните танци, към танцовото изкуство на древен Египет се отнасяли и светските танцови прояви. Съществуват сведения за появяването на професионални танцьорки.

Светският танц имал предимно акробатичен характер. Елементи на  светския танц са: статични пози, плавно придвижване – на цял крак или високи полупалци, бягане, скокове, различни въртения, акробатичен мост и кълбо.

Египетските танци се изпълнявали под акомпанимента на ситри, цимбали, удари с ръце и както при повечето източни народи, египтяните имали танц на корема, който още тогава имал еротичен характер. Танцовото изкуство на древен Египет лежи в основата на съвременния танц, и много от характерните движения се използват в съвременни танцови хореографии.