Кармен–сюита и Рапсодия в синьо
10.06.2016 19:00, Софийска опера и балет...
Танцовото изкуство на древен Египет било свързано с неговата религия. Египтяните имали богиня-покровителка на танците – Хатор. Един от свещените празници в Египет бил посветен на бог Озирис. В основата на тези свещени игри изпълнявани на празника лежал мита за раждането, смъртта и възкресението. Съдържанието на мита е следното: Когато египтяните започнали да се занимават със […]
Танцовото изкуство на древен Египет било свързано с неговата религия. Египтяните имали богиня-покровителка на танците – Хатор. Един от свещените празници в Египет бил посветен на бог Озирис. В основата на тези свещени игри изпълнявани на празника лежал мита за раждането, смъртта и възкресението. Съдържанието на мита е следното: Когато египтяните започнали да се занимават със […]
Танцовото изкуство на древен Египет било свързано с неговата религия. Египтяните имали богиня-покровителка на танците – Хатор. Един от свещените празници в Египет бил посветен на бог Озирис. В основата на тези свещени игри изпълнявани на празника лежал мита за раждането, смъртта и възкресението.
Съдържанието на мита е следното:
Когато египтяните започнали да се занимават със земеделие, бог Озирис им помогнал да овладеят тайните на земята и да станат нейни господари. Той имал завистлив брат Сет, който тайно взел мярка за ковчег по Озирис, убил брат си, заковал го в този ковчег и го пуснал по водите на река Нил. Богинята на земята – Изида, която била жена на Озирис, оплакала мъжа си и след неговата смърт родила син – Хор. Когато пораснал той встъпил във война със Сет и го победил. Боговете направили Хор владетел в земята на живите, а Озирис господар в царството на мъртвите.
Египтяните считали, че бикът е свещено животно и вярвали, че в него се е въплътил духа на бог Озирис. Свещеният бик бил с бяло петно на челото и египтяните го наричали – Апис. По време на свещените игри, египтяните украсявали избраното животно и с песни и танци го отвеждали в долината на река Нил, при храма на бог Озирис. Шествието се откривало от танцуващи жени жрици. Пред самия храм, мъжете и жените свещенослужители, разигравали пантомима, която изобразявала мита за бог Озирис. След това свещеният бик, Апис, бил въвеждан в храма и поставян пред статуята на Озирис. Отново жриците танцували около него обреден танц, изграден главно върху силни превъртания на корпуса и колената до пълна изнемога. След обредния танц, свещеното животно било удавяно в река Нил, след това балсамирано и тържествено
погребвано като по този начин, египтяните символично изобразявали смъртта на бог Озирис.
Към свещените танци отнасят и т.н. погребални танци. Те били танцувани от жените и робините на починалия господар. Танцуващите били облечени в дълги прозрачни дрехи и напоявали косите си с тежки парфюми. Танцът бил бавен и тържествен, танцуващите се движели по двойки, според огледалния принцип, и по този начин образували различни симетрични фигури. Погребалните танци били изградени профилно с полуанфас на раменете и били съсредоточени предимно в пластиката на ръцете. За тях били характерни сгънатите в лактите ръце с обърнати на горе длани като по този начин понякога едната ръка била поставена зад гърба с длан на долу.
Освен религиозните танци, към танцовото изкуство на древен Египет се отнасяли и светските танцови прояви. Съществуват сведения за появяването на професионални танцьорки.
Светският танц имал предимно акробатичен характер. Елементи на светския танц са: статични пози, плавно придвижване – на цял крак или високи полупалци, бягане, скокове, различни въртения, акробатичен мост и кълбо.
Египетските танци се изпълнявали под акомпанимента на ситри, цимбали, удари с ръце и както при повечето източни народи, египтяните имали танц на корема, който още тогава имал еротичен характер. Танцовото изкуство на древен Египет лежи в основата на съвременния танц, и много от характерните движения се използват в съвременни танцови хореографии.
Балетът и Романтизма пресъздават конфликта между мечтата и действителността. На балетната сцена оживяват нереални същества, чието съприкосновение със земния живот носи гибел. Романтизма е идейно-художествено направление в изкуството, което се развило в държавите от западна Европа и северна Америка, в края на XVIII и първата половина на XIX в. Той е сложно явление и неговите…
Виж ощеТеатърът на древен Рим е антилитературен, подчертано чувствен и отговарял напълно на исканията на тълпите, които изпълвали огромните амфитеатри викайки – “хляб и зрелище”. Римските владетели удоволетворявали техните искания, за да отвлекат вниманието им от социалните и политически въпроси. Огромно място в живота на Рим по това време заемал циркът. Той бил с големи размери, правоъгълен,…
Виж още
POST YOUR COMMENTS