Кармен–сюита и Рапсодия в синьо
10.06.2016 19:00, Софийска опера и балет...
Танцът на архаична Гърция се появява по време на най-стария период в развитието на гръцката култура, наричан още Критско-Микенски. Център на културното развитие през тази епоха е о.Крит. Според исторически сведения на острова е съществувало могъщо царство. При археологически разкопки са открити два двореца: единия в град Кносос, а другия в град Фест. Критската държава принадлежала […]
Танцът на архаична Гърция се появява по време на най-стария период в развитието на гръцката култура, наричан още Критско-Микенски. Център на културното развитие през тази епоха е о.Крит. Според исторически сведения на острова е съществувало могъщо царство. При археологически разкопки са открити два двореца: единия в град Кносос, а другия в град Фест. Критската държава принадлежала […]
Танцът на архаична Гърция се появява по време на най-стария период в развитието на гръцката култура, наричан още Критско-Микенски. Център на културното развитие през тази епоха е о.Крит. Според исторически сведения на острова е съществувало могъщо царство. При археологически разкопки са открити два двореца: единия в град Кносос, а другия в град Фест. Критската държава принадлежала към ранните робовладелски държави. Особено ценен източник за развитието на Критската държава ни дава Кносоският дворец. По неговите стени и съдове са намерени изображения, които свидетелстват за развитието на танцовото изкуство. Кносоският дворец е популярен и поради факта, че с него е свързан мита за цар Минос. Кносоският дворец се наричал още Лабиринт, защото символът на критския цар била двойната брадва – лабрис. Заради многобройните стаи, зали и коридори на двореца човек лесно можел да се обърка в него. С Кносоският дворец е свързана легендата за Минотавъра, която всъщност отразява поверията на местното население, което се занимавало предимно със скотовъдство.
Древната легенда разказва:
Цар Минос получил от бог Посейдон подарък – един бик, но при условие той да бъде пренесен в жертва на боговете. Цар Минос много харесал животното и преди жертвопринушението го подменил. За наказание неговата съпруга родила чудовището Минотавър, което имало тяло на човек и глава на бик. Минотавър, буквално означава – бикът на Минос. Цар Минос пожелал да скрие чудовището което било срам за неговия дом и поръчал на строителя Дедал да създаде специално жилище за Минотавъра. Така Дедал построил Кносоския дворец, който бил с толкова много входове, зали и коридори, че самия Дедал сам трудно се измъкнал от там.
Във връзка с мита за Минотавъра на о.Крит съществували свещени игри, при които танцъори-акробати изпълнявали трудни упражнения върху гърба на див бик. Някои от изображенията на Кносоския дворец разказват за следното: дивият бик бил пускан на арената точно срещу участниците. Първият изпълнител се залавял стремително за рогата на скачащия бик, правел кълбо върху гърба му и бързо се спускал на земята, за да направи маясто на следващия. По подобие на архаичните акробатични танци били създадени танци с магическо значение, които се изпълнявали по време на сеитба и имали за цел да измолят от боговете по-голямо плодородие. Участниците в тези танци слагали изкуствени глави на бик като маски, пластически наподобявали скоковете на бика съпроводени от хоровото пеене на останалите.
По време на развитието на танцът на архаична Гърция, през Критско-Микенския период, характерни били пирическите танци (пир – огън). Тяхно описание ни дава гръцкия историк Ксенофонт, който участвал в гръцко-персийските игри. Танцът представлявал сражение с въображаем противник.
На о.Крит разцъфтяло изкуството на мъдроръките – това били жени, заклинателки на змии. Изобразявани били в камбановидна пола с корсаж, който покривал гърдите и висока шапка. Жената заклинателка танцувала с три змии, които били завити около талията и на две от змиите тя държала главите в ръце. Танцът на заклинателката бил съсредоточен главно в ръцете, с които тя имитирала движенията на змиите. Изкуството на мъдроръките оказало голямо влияние за развитието на на танцът на архаична Гърция.
Балетът в края на XVII век бил пряко свързан с управлението на френския крал Луи XIV. Балетът в края на XVII век представлявал непрекъсната верига от балове, пирове, концерти и други развлечения, които съпътствали краля дори по време на бойни преходи. Постепенно балетите с излизания променили тематиката си. Комедийните танци изчезнали и на мода дошли…
Виж ощеРаждането на балета било предшествано от епоха на велики преобразувания в Западна Европа. Създавали се империи от нов тип, които се стремяли да завладеят нови земи и мощ, чрез колонизация на презокеански територии. Прегрупирането на силите довело до войни и междуособици, които оказали влияние върху духовния живот на хората. Под натискът на действителността се рушал идеалът…
Виж още
POST YOUR COMMENTS